Вени...

Е история с неочакван край... Тя е изречение баз точка и картина - като онези на Майстора - без рамка... Артистична, неопитомена проява на свободата...

Когато твори тя страда и обича... Някъде в катарзисното търсене на тази немирна и неспокойна душа се раждат творбите и... Трудно ми е да представям Невена Велева като бижутер... Самоука, самобитна... абе,... Самодива... Много истинска... Замечтана... Крехка, но със силни ръце върти чукчето в приказната си работилница... Ателието и прилича на някакво друго селение, обитавано от Фея... Така и я наричам, а това мигновено кара усмивка да засияе на устните и... Обгражда те уют, създаден по чудат начин, за който не си си и представял, че съществува... Връща те в детството ти... С Вени е лесно да си дете... Децата и кучетата я обичат... Както е с добрите хора... Аромати на чай, екзотични подправки и шоколад... да, много шоколад... Сигурно затова има сладост в общуването с хора като нея, които не знаят как да са груби, безпардонни и нахални...

Тя е суетна по особен начин... Жена, дете и "дявол"... А "дяволът" и е в изисканото очарование на онази фина женственост, която не идва натрапена по арогантен начин -  с дълбоко деколте, предизвикателно размятане на парещи мъжките фантазии погледи... Тя е от жените, които само като гледаш ти замирисва на августовски праскови, на лавандулово поле, на море и жареща печал по дивото, което ни свързва с исконните истини на живота... Тя ще затъкне скъсано цветенце или шушулчица някъде по себе си, ще поръси с етерични масла топченце филц...
Ще ти каже между другото колко те ОБИЧА... И то работи... Като магия... Бяла, светла... Такива са и малките украшения, които тя създава - с душа... Всяко си има история... При Вени всеки вложен материал е късче от изживяване, от място... А преплетено с нейната любов е и някак целебно... Наречено... Тя плете шалове, с които може да обгърне с топлота всеки, цялото земно кълбо... В ръцете и всяка задачка изглежда играчка... Животът е по-лесен и сякаш е песен... На моменти по-бавна и тъжна, на моменти по-бърза и жизнерадостна... Но все така оптимистична... 

Бучица шоколад в сутрешното ти кафе... ведрина и свежест, естетика и уют.

"Иви, почети ми от поезията ти. Искам да издаваш, за да я предлагам в галерия "Чудо"...

Чудото си ти, Вени... Ти си приятелство - сбъдната мечта... И както често става Варвара среща истинските хора... в една есенна вечер се наслаждавах на странджански специалитет в едно от местните заведения, когато по улицата, като приказен полъх, премина жена с шапка, развят шал и ретро дамски велосипед, която накара нещо да потрепне вътре в мен: "Ама още ли има такива жени, как искам да я познавам?" Опознайте я. Ако не се влюбите в нея, сигурно никога не сте били деца или нещо във вас се е счупило... А подобни "повреди" се отстраняват именно в подобни близки срещи...