Една Добра Вещица

и

“Прозорец към мойта душа” 

или от Ива (което на Ватански значи) ЛЮБОВ

to Chris

Босоногата Вещица назад не поглежда.
Вън е лято. Облича пъстролиста одежда.

И косите си реши - с мирис на лято.

На любов и надежди, на мечти е богато.
А в очите и светят две следи от морето.

Там, където се къпе без свян и небето.

Разтроших като пита душата си.

Да нахраня глада ти без страх.

Не желаех да знам за отплата.
Не помислих за миг, че е грях.

Без пощада я хвърлих на пясъка.

А вълните я сграбчиха с бяс.

На морето притихваше плясъка.

Посейдон ме позна - туй бях Аз.

И сиротните стъпки утехваха.

С огърлици от твойто море,

се окичиха някак безветрено

мойте бели, безутешни нозе.

Ти си мойта душа и небе.

Нежно хвърля Луната сребриста позлата върху спящите житни поля.

Разлюлява ги вятър и за миг в тишината плясват птичи крила.

Приказливо поточе бъбриво клокочи и гъгне в среднощната шир.

С лавандулови устни небето разпръсва благосолв за любов и за мир.

И когато сърцето впери поглед в небето, а очите целуват звезди.

Ще намерят в безкрая две следи - там, където двама с теб сме посесли мечти.

Без изобщо да пита, душата полита и покорно те кани: Ела!

Не ти трябва ракета, не ти трябва комета. Знам, душата ти има крила!